Любим момент

Целувката на Иън и Скит, когато тя изгуби Мелани:
Обгърнах врата му с ръце. Почувствах се странно. Изобщо не бях сигурна как се прави това. Повдигнах се на пръсти и същевременно придърпах главата му надолу, докато устните му докоснаха моите..
Спомних си как предишния път се бяха движили устните му и сега се опитах да го повторя. Устните му се разтвориха заедно с моите и изпитах странно чувство на задоволство от успеха си. Хванах долната му устна между зъбите си и чух от гърлото му да се изтръгва пълен, див звук на изненада.
Едната ръка на Иън хвана лицето ми, а другата ме сграбчи през кръста и ме притисна така плътно, че трудно можех да си поема дъх. Задъхах се, но и с него стана същото. Усетих каменната стена зад гърба си и се опрях в нея. Той се възползва от това, за да ме притисне още по-плътно. Всяка част от тялото муи беше прилепнала към неговото. Бяхме само двамата, и то така плътно притиснати един към друг, че едва ли можехме да се броим за две тела.
Бяхме само ние двамата.
Никой друг.
Бяхме сами.

И на мен това ми е една от любимите сцени.Друг любим момент е когато Скит се събуди в тялото на Вет.


Иън стисна ръката ми и се наведе да прошепне нещо през тази голяма коса.Гласът му бе толкова тих , че само аз можех да го чуя:
- Държах те в ръката си, Скитнице. А ти беше толкова красива.



Иън продължи да ме гледа изпитателно, докато накрая не се вгледах в очите му и бузите ми почервеняха.
-Тогава ще останеш.
Той ме целуна направо пред всички, но аз бързо забравих за публиката.Това беше лесно и в реда на нещата, нямаше раздвоение, нямаше възражения, нямаше объркване.Бяхме само Иън и аз,разтопената скала, която преминаваше през това ново тяло и го разтапяше с докосването си.
- Ще остана-съгласих се аз.
И моят десети живот започна.

Да, наистина един мн добър момент =)

Имаше един момент, когато Скитница вече беше решила да върне тялото на Мелани. Тук се сбогува с него, и... всеки път, щом го прочета, изтръпвам.

"Обърнах се по гръб и огледах тялото си на светлината на звездите.
Ръцете ми бяха мръсни и изподраскани, но под външния слой бяха красии, Кожата беше с хубав, слънчев загар и дори на бледата светлина беше красива. Ноктите бяха дълбоко изрязани, но въпреки това гладки и здрави, с малки бели полумесеци в основата. Размърдах пръстите си, наблюдавайки как мускулите карат костите да извършват грациозни движения. Оставих ги да танцуват над мен, където се превърнаха в черни обтекаеми форми на фона на звездите.
Прекарах ги през косата си. Сега тя стигаше почти до раменете ми. На Мел това щеше да и хареса. След няколко седмици измиване с шампоан под хотелските душове и под въздействието на витамините 'Здраве' тя отново бе станала лъскава и мека.
Протегнах ръце, изпъвайки до такава степен сухожилията, че ставите изпукаха. Чувствах ръцете си силни. Можеха да ме изтеглятнагоре по стръмен планински склон и да носят тежък товар, можеха да орат нива. Но те бяха също и меки. Можеха да държат дете, да утешат приятел, можеха да обичат... но това не беше за мен.
Поех дълбоко въздух и в очите ми се появиха сълзи, които се затъркаляха надолу по слепоочията в косата ми.
Напрегнах мускулите на краката си и почувствах потенциална сила и бързина. Исках да тичам, да имам пред себе си открито поле, през което да бягам, просто за да видя колко съм бърза. Исках да направя това боса, за да мога да усещам земята под краката си. Исках да чувствам вятъра да развява косите ми. Исках да вали, за да мога да помириша дъжда, докато тичам.
Краката ми бавно се свиваха и изпъваха в унисон с витъма на дишането ми. Навътре и навън. Свиване и изпъване. Беше хубаво.
Прекарах пръсти през лицето си. Чувствах ги топли върху кожата, която беше толкова гладка и хубава. Бях доволна, че връщах на Мелани лицето и такова, каквото си е било. Притворих очи и погалих клепачите си.
Бях живяла в толкова много тела, но никога в такова, което да обичам отлкова. Никога в тяло. за което толкова копнеех. Естествено, сега трябваше да се откажа от него.
Иронията във всичко това ме накара да се засмея и съсредоточих вниманието си върху това да чувствам въздуха, който излизаше на малки балончета от гърдите нагоре през гърлото ми. Смехът беше нещо като свеж бриз... прочистваше всичко по пътя си през тялото и караше всичко да се чувства добре. Имаха ли другите видове такъв прост лечител? Не си спомням нещо подобно.
Докоснах устните си и си спомних как се почувствах, когато целунах Джаред и как се почувствах, когато целунах Иън. Не на всеки се случва да целуне толкова много красиви тела. На мен ми се беше случило повече пъти, отколкото на някои, макар и за толкова кратко време.
Толкова кратко, наистина! Може би в разстояние на година, не бях съвсем сигурна. Само едно завъртане на една синьозелена планета около една обикновена жълта звезда. ай-краткият от всичките ми животи.
Най-краткият, най-важният, най-сърцераздирателният от животите ми, Животът, който щеше да ме определи завинаги. Животът, който най-накрая ме беше привързал към една звезда, към една планета, ктм едно малко семейство от непознати.
[Ако поостана още малко... щеше ли това да е толкова лошо?
Не- прошепна Мел.- Просто остани още малко.
Самата ти не знаеш колко време ще имаш- отвърнах шепнешком аз.]
Обаче аз знаех. Знаех точно колко време имах. Не можех да се бавя повече. Времето ми беше свършило.
Изправих се с дълбока въздишка, която сякаш идваше чак от подметките на обувките ми и от пръстите на ръцете ми."

Млако офф-топик: Сложила съм част от текста в скоби, защото той не е чак толкова... важен в тази част, обаче ако не го сложа, не се разбира за какво става въпрос по-нататък.
О, и не знаех къде точно свършва този момент, затова, ако някой има по-точени по-подходящ край, може да го поправи.

Друга моя, крайно любима част е когато Иън разбра, че Скит ще ги напуска. Онази поредица от моменти, докато са в неговата стая, когато той я обгръша с ръце и плаче, когато и казва, че я обича, и онази спираща дъха целувка. Но, ще ме извинявате, заболяха ме пръстите вече да набирам всичко на компютъра (2 пъти, защото имах проблем) и няма да го качвам. А и предполагам, че всички го знаете. (:

Да, това са друтиге ми любими моменти и, честно да си кажа.. Поревах си доста добре на тях ..